Тя е волева и страстна жена, която не позволява нищо да я засегне. Тя преминава през живота, плъзгайки се през всякакви проблеми. Сърдечни болки. Неуспешни, дисфункционални връзки. Разочарования. Грешки.
И все пак я виждате с блестяща усмивка, когато разказва за деня си, сякаш нищо не се е случило.
Тя е жената, която мигновено ви развеселява с красивата си усмивка. Момичето, което озарява деня ви и изглежда сякаш изпитва безкрайна любов към всичко около себе си.
Жената, която носи бремето на този свят, все още изглежда така, сякаш няма нито една грижа в ума си.
Хората я гледат и си мислят, че има всичко. Тя има живота си заедно. Защото е силна и успешна. Но малко знаят, че точно това решава да покаже за себе си.
Да, изглежда, че има здраво сърце и нагласа „Мога да го направя“, но това е страната, която позволява другите да видят.
Тя изглежда несломима, но никой не знае какво е чувството в сърцето й. И никой никога не би могъл да издържи болката, която тя носи в себе си.
Те я виждат през деня, цялата облечена с нейната прекрасна обещаваща усмивка, когато има енергията да се преструва. Но никой не знае как изглежда и как се чувства тя през нощта, когато след дълъг ден на борба да се събере, тя най-накрая ляга на леглото си и кошмарите започват да се разплитат.
Защото тя никога няма да позволи на никого да я хване в нейната уязвимост.
Тя винаги ще бъде до вас, за да повдигне настроението ви, когато ви става лошо, но когато почувства болезненото желание да изплаче сърцето си, тя просто ще преглъща сълзите си, докато има шанса да се потопи в самотата си и да се остави на нейният поток от болка.
Всеки път, когато светът е твърде тежък за нея и тя е на ръба на проклетия срив, тя се справя с това сама. Тя предпочита да страда мълчаливо. Защото се страхува твърде много да покаже недостатъците си на жестокия, подъл свят. Страхува се твърде много да съблече душата си гола и да я разкрие на другите.
Хората я описват като най-шумното и весело момиче. Те я смятат за свой слънчев лъч. Най-доброто решение на проблеми. Всички те идват при нея с молба за солиден съвет относно техните проблеми.
Защото тя винаги е тази, която знае какво да прави.
Те очакват от нея винаги да е стипила здраво на земята. Защото нищо в живота не може да я сломи.
И тя просто кима и предлага така необходимата утеха за техните проблеми, въпреки че просто иска да изкрещи от дъното на дробовете си и да им каже, че те дори нямат представа какво всъщност са истинските проблеми.
Но спира поривите си и просто слуша. Разбира и се опитва да бъде добър приятел.
В края на краищата „нито един от моите проблеми не трябва да бъде тяхна грижа“, казва тя на себе си.
И в секундата, в която се прибира у дома, всички несигурности, страхове и вътрешни демони излизат, за да я измъчват. Колкото и да предпочита да бъде оставена сама, тя мрази тези меланхолични, среднощни часове. Защото тогава идват да я нападнат.
Въпреки че нейната блестяща броня изглежда неразрушима, нейните вредни емоции я потискат и я унищожават.
Несигурността й пречи на увереността й, страховете й убиват и последните надежди за намиране на щастие, а демоните й я карат да се чувства безполезна.
Но това, което не осъзнава, е, че наистина е силна. Тя е могъща. И е адски смела!
Тя се бори, но всеки ден решава да продължи напред. Въпреки скръбта. Въпреки силната сърдечна болка.
След всичко все пак намира начин да се събуди сутрин, да изкопае последната частица надежда и да се усмихне през болката.
Тя е силна, защото успя да оцелее в жестокостта на този свят и все пак да стои на краката си.
А това изисква голяма доза смелост.
От Стефани Рийдс
