В свят, в който масово вирее безразличието, всеки от нас иска да намери човек, който да го обича и с когото да споделя радост и тревоги. Но понякога това неистово желание да откриеш любовта може да ти скрои лош номер. Или направо да те вкара в капан! Капанът на собствените ти нужди и желание да си срещнал „идеалната половинка“.
Ние все сме затрупани с проблеми, постоянно сме изнервени, мъчим се да оцелеем, затова при първите нотки на емоция, решаваме, че може би това е нашата голяма Любов, чиято висша цел е да ни донесе неизмерно щастие. Фантазията, очакванията и опитът ни започват виртуозно да композират една прекрасна творба. Виждаме това, което искаме да видим. Ако го няма, създаваме си основателна причина за временното му отсъствие, без да допускаме, че то изобщо няма да се появи.
Историята ни тръгва чудесно! Като щастливия финал на романтичните филми. Жестове, изненади, вълнение… Не можем да дишаме един без друг. Подминаваме недостатъците, все едно съществуването им е нищожно. Нали и така трябва да бъде! Щом обичаш, обичаш въпреки всичко. И един ден нещо се случва. Разпада се. От лодка на любовта имаш чувството че се возиш на ненадежден сал. При това в компанията на недоразумения, обиди и озлобели очаквания. Какво се случи с нашата „съвършена“ половинка?
Това, приятели е нереалната, невротична любов. Изтъкана само и единствено от нашите страхове и очаквания. Идеализирането на човек, който „незнайно защо“ не може да покрие изискванията на нашата „перфектна връзка“. Все нещо ни липсва!
Истинска ли е любовта ни или е плод на въображението ни, създаден, за да потисне поне малко самотата, страха и отчаянието ни? Има признаци, по които да разберем.
1. Зависимостта. Знам, че много хора няма да се съгласят, но съм сигурна, че след време ще ме разберат. Едно е да имаш желание да си с някого, друго е това да граничи със зависимост. Защо си готов да изпаднеш в нервна криза, ако плановете ти за вечерта се провалят или пък „идеалната половинка“ замине някъде без теб? Това са страховете! Същите тези, заради които създадохме перфектния образ. А той не бива да ни „пренебрегва“ и „изоставя“. Когато любовта е истинска, вместо страхове имаме точно обратното – сигурността и доверието
2. Измерване на любовта и твърде болезнена реакция. Перфектният партньор трябва да се бори за теб всеки ден… Така ли?! Ако не ти поднася подаръци и комплименти, не те обича… Нима?! Колко неща трябва да направи за теб… Колко?! Разберете, истинската любов е винаги достатъчна! Тази, която е само в представите ни, си търси постоянните доказателства, има си скала, по която мерим колко е силна. При това върви и с прекалено болезнена реакция на всичко, което „идеалният партньор“ е направил срещу нашите очаквания. Ако не е съгласен с теб, не те уважава. Ако забрави нещо, пренебрегва те. Ако не ти благодари, не те оценява. Само нереалната (и както казах – невротична) любов е способна да прави такива глобални изводи. На базата на нищожни доказателства издава смъртни присъди. И така до безкрайност…
3. Неспособността да поемем отговорност. Лутаме се между миналото и очакванията за бъдещето. Сравняваме, търсим „какво се промени“. Все другият ни е виновен. Ако не му се излиза, значи е станал тъп и скучен. Ако не сме доволни от интимните отношения, значи той е спрял да се старае. Ако не прави планове за общо бъдеще, родителите му го настройват. Ако се пошегува дебелашки, приятелите му влияят зле (значи бързо трябва да се отървем от тях, о, да – ще поставим ултиматум!). Нямаме достатъчно пари – тоя мързел безперспективен, да вземе да се размърда малко. И така списъкът с незадоволени очаквания расте с всеки изминал ден. И ние нямаме вина! Ние даваме всичко от себе си, но отсреща не го оценяват. Дали?
А нещата всъщност са толкова прости. Не винаги приятни, но прости. Само трябва да осъзнаем, че животът е непредвидим и в никакъв случай идеален.
Истинската любов е дар, който върви с хубавото и с лошото. И ние разбираме това, без да ни пречи.
Нереалната любов е илюзия. За нея всяко непокрито изискване е предателство. Всяка критика – унижение.
Но хубавото в цялата работа е, че много често под задушаващия купол на нереалната любов, я има и истинската. Просто трябва да я освободим и да я изживеем пълноценно.
