Съвременната наука разкри много за ползите — и опасностите — от различните хигиенни и бюти практики. Но много преди тези открития хората са били също толкова решени да останат чисти, здрави и привлекателни, често прибягвайки до методи, които днес изглеждат странни, неприятни или дори опасни.
1. Зъбите се обработваха с метална пила.
© The Spanish Princess / Playground Entertainment
В края на 16-ти век захарта започна да поевтинява и дори средната класа можеше да си я позволи. След това все повече европейци започнаха да страдат от различни зъбни проблeми. Обаче лекарите от това време не свързваха консумацията на захар с кариесите. Напротив, предлагаха да се лекуват зъбните болести именно с нея. Една от най-популярните води за уста се приготвяше от смлян камък, дървесна смола, захар на прах и розова вода. Този продукт за кратко освежаваше дъха, но редовната му употреба само влошаваше състоянието на зъбите. За да постигнат по-бяла усмивка, хората триеха зъбите си със смлян стиптичен камък или перли на прах. Това наистина помагаше за премахването на плаката, но разрушаваше емайла.
© Versailles / Capa Drama
През 17-ти век бръснарите използваха метални пили за възстановяване белотата на зъбите. За нещастие, тези инструменти имаха същия ефект като перлената паста. В резултат пациентът губеше зъбния емайл, а по-късно и самите зъби.
2. В Древна Гърция и Рим се използваха керамика и специална пръчка вместо тоалетна хартия.
© Troy / Warner Bros.
В древността хората са имали няколко необичайни алтернативи на тоалетната хартия. Един често срещан инструмент беше “терсориум” — пръчка с гъба, накиснена в оцет, прикрепена към края. Учените спорят за точното му предназначение. Въпреки че дълго време се е смятало, че е било общо хигиенно средство за подсушаване след нуждата, по-новите изследвания предполагат, че всъщност е било вид четка за тоалетна. Друг странен заместител на тоалетната хартия са били керамичните изделия с кръгла форма, наречени “песои”. Има теория, че хората са писали имената на заклетите си врагове върху тях и след като ритуалът е бил “свършен”, символично са си отмъщавали.
3. Първоначално думата “шампоан” е означавала нещо съвсем различно.
© Girl with a Pearl Earring / Pathé
Преди 18-ти век грижата за косата се свеждаше главно до сресване, изправяне и скриване на плешивите места. Косите се сресваха не само за да се разплетат възлите. Гребените се използваха за отстраняване на паразити и мръсотия. Един от най-старите надписи с първата азбука е намерен върху гребен. Създаден е между 1700 и 1550 г. пр. Хр., а занаятчията е издълбал върху него пожелание: “Нека изтреби въшките от брадата и косата ти.” Същите инструменти се използвали и през Средновековието. Хората също така пръскали ароматни прахове по главите си, за да подобрят миризмата на косата. Дамите задължително носели шапки и качулки. А те служели не само за украса. Плата абсорбира излишната мазнина от косата, предпазва я от прах, освен това косите не се допирали до потните лице и врат, което означавало, че се замърсяват по-малко.
© Borgia / EOS Entertainment
За по-гъста коса дамите се съветвали да нанасят смес от изгорял ечемичен хляб, сол и мечешка мас. Маска от настъргано зеле, смесено с чимшир или прах от слонова кост (получаващият се продукт трябвало да има наситен жълт цвят) трябвало да придаде златист оттенък на косите. Шампоанът станал популярен чак в 18-ти век и дошъл в Европа от Азия. И първоначално тази дума означавала не козметичен продукт, а масаж. Така един от пътешествениците решил да изпробва тази процедура върху себе си, след което тялото и главата му били старателно масажирани, а ушите — почистени. “Шампоанирането” се сторило истинска мъка на човека.
4. През Средновековието тоалетната можела да предизвика вражди между съседи.
© Épinal, Cinq heures du matin / Homeyer et Ehret (Epinal). Imprimeur / Bibliothèque municipale d’Épinal / Wikimedia Commons
Смята се, че през Средновековието улиците били изключително антисанитарни и хората използвали тоалетна където си поискат. Всъщност законът изисквал от жителите и посетителите да използват обществени тоалетни или собствените си помещения. Нарушителите можели да получат сериозен укор. Често тоалетната стая се обособявала на втория или третия етаж, свързана с дренажна тръба към септичната яма. Някои хитри хора се опитвали да спестят пари и не инсталирали тръби, заради което всички отпадъци се изливали директно в двора и се натрупвали до стените на съседните сгради. Други домовладелци почиствали септичните ями твърде рядко, заради което те преливали. Това предизвиквало сериозни конфликти между домовладелците, затова през 13-ти век в Лондон въведоха законодателство за регулиране местоположението на септичните ями и тоалетните.
© Philip Halling / Garderobe chutes, Portchester Castle / Wikimedia Commons, © CC BY-SA 2.0
Много жилищни блокове в бедните квартали често се строели без тоалетни. Това обаче не означавало, че жителите са били в отчайващо положение. Повечето големи градове имали няколко обществени тоалетни. Обикновено ги строели на брега на река или на мост, така че отпадъците да могат да се изплакват веднага. Много от тези заведения били построени с парите на благодетели и били безплатни. Други били отдавани под наем на предприемачи за дълъг период от време, а те трябвало да поддържат тоалетните чисти и подредени. Поради това предприемачите вероятно таксували малка такса от посетителите. Най-голямата обществена тоалетна в Лондон била построена през 1420-те години. Сградата била разделена на 2 части: за жени и за мъже. Всяка част имала по 64 места, което означавало, че тоалетната можела да побере 128 души наведнъж.
5. През 19-ти век косата на жените била истинско съкровище.
© Traviès de Villers, Charles Joseph (dit C. J. Traviès) (Winterthour ou Winterthur, 21–02–1804 – Paris, 13–08–1859), dessinateur-lithographe / Wikimedia Commons
През 19-ти век количеството коса, необходимо за създаване на перуки, било невероятно. Обикновено търговците претърсвали селата в търсене на момичета с дълги плитки. А момичетата доста охотно си отрязвали косата, защото им предлагали добра цена за нея. В някои градове дори правели шоу от това действие. Момичетата с дълги коси били поканвани на сцената, а след това се организирал търг сред желаещите да купят косата им. Властите на някои градове забранили публичните подстригвания и позволили на търговците да купуват къдрици само на панаири в специални сергии. Отнемало около 3-4 години косата да израсне напълно отново, затова някои хитри търговци оставяли авансово заплащане на дамите след подстригването и се връщали за нова партида коса след няколко години.
© Titanic / Twentieth Century Fox
Ситуацията се променила, когато много млади дами започнали да се местят от провинцията в града. Те искали да се показват с елегантни шапки, а тези шапки изисквали дълга коса. В резултат момичетата позволявали да бъдат отрязани само няколко кичура на тила, а след това маскирали тази загуба със сложна прическа. Когато в края на 19-ти век влезли в мода гигантските шапки, търсенето на коса се увеличило още повече. Тези шапки се задържали с топчета от коса, наречени “плъхове”. Тогава търговците намерили нов източник за попълване на запасите си — манастирите. Твърди се, че една такава институция продала коса на стойност £657,000 през 1890-те години.
6. Много странни съставки се използвали за домашни козметични рецепти.
© The Borgias / Showtime Networks
От 12-ти век книгата Trotula била много популярна сред дамите. Книгата съдържала медицински и козметични рецепти за всички случаи. Обаче някои от тях днес биха изглеждали доста съмнителни. Тъй като през Средновековието гъстата и тъмна коса по тялото се считала за знак на дисбаланс в организма, някои дами се опитвали да се отърват от нея. Разтвор от арсен и негасена вар се считал за проверено средство. Най-трудната задача била да се изплакне тази течност навреме, иначе дамата можела да има сериозни проблеми. Друга рецепта от по-късни времена предлагала правенето на паста от свинска мас, горчица и хвойна.
© The Duchess / Pathé
През 18-ти век дамите също предпочитали да си правят собствена козметика. Например, за отстраняване на бръчките жените правели специална помада от сок на корени от бяла лилия, мед и восък, която се нанасяла на лицето и оставяла през нощта. За отстраняване на пъпки дамите приготвяли специално средство от варени бузи на диво прасе, ябълки и телешко месо.
7. Дамите използвали различни хитрости, за да намалят гърдите си.
© The Tudors / Showtime Networks
През Средновековието големите гърди не били в почит. Благородничките обикновено наемали кърмачки за потомството си, затова извивките изглеждали вулгарно. Дебела кърпа можела да оправи ситуацията, затова дамите били съветвани да покриват гърдите си, за да не изглеждат като част от простолюдието. Други жени носели долно бельо, приличащо на съвременните сутиени. Към долната риза се зашивали две джобчета, които можели да се регулират с каишки. Дамите обличали тази риза сутрин, след това слагали гърдите си в джобчетата и затягали каишките. Някои дами успявали да повдигнат бюста, за да привлекат вниманието на противоположния пол, което се считало за крайна непристойност. За разлика от тях, онези с големи гърди използвали много стегнати джобчета, за да скрият размера.
© Idealised Portrait of a Lady / Sandro Botticelli / Städel Museum / Wikimedia Commons
Истинската ренесансова красавица трябвало да има малки, перфектно кръгли гърди, които по форма приличали на ябълки. Ако момичето не можело да се похвали с тази форма, му се препоръчвало да трие бюста с паста от смляна цитра и вода, след това да обвие гърдите с плат, накиснат в оцет, и да носи това в продължение на 3 дни. Малко по-късно влезли в мода корсетите, които избавили дамите от много такива проблеми.
8. Лекарите съветвали мъжете да си пускат бради.
© The Gilded Age / HBO
Във втората половина на 19-ти век много жители на големите градове страдали от смог, тъй като повечето къщи се отопляли с въглищни печки. Загрижени за здравето на пациентите си, лекарите съветвали мъжете да отглеждат гъсти и буйни бради. Смятало се, че космите предотвратяват проникването на вредния дим и болестотворните бактерии в телата на джентълмените. Други изследователи вярвали, че наличието на брада помага за отпускане на гърлото, което означавало, че ще боли по-малко след публично говорене. Уви, съвременната медицина отхвърля и двете твърдения.
© The Gilded Age / HBO
През викторианската епоха имало много интересни изобретения, които били създадени за подобряване здравето на мъжете и жените. За нещастие, много от тях никога не се задържали по различни причини. Например през 19-ти век една от най-честите и опасни болести била холерата. Лекарите не знаели как да се справят с нея, но се предполагало, че преохлаждането спомага за болестта. Затова изобретателите направили специален “колан срещу холера”, който трябвало да поддържа стомаха топъл.
9. Вместо тоалетна хартия хората използвали царевични кочани и въже.
© Little Women / Columbia Pictures
До втората половина на 19-ти век тоалетната хартия не била много популярна в някои страни, въпреки че производителите се опитвали да убедят хората да купуват този хигиенен продукт. Обаче много хора смятали за разточително да харчат пари за хартия, когато имало безплатен и доста удобен аналог под ръка. Затова хората ходели до тоалетна с царевични кочани. Мнозина отбелязвали, че обвивките са доста меки, а формата на кочана идеална за тази хигиенна цел.
© Pirates of the Caribbean: Dead Man’s Chest / Walt Disney Pictures, © Peter Isotalo / Wikimedia Commons, © CC BY-SA 3.0
На корабите моряците използвали “пакулена кърпа” вместо тоалетна хартия. Разплетено, меко въже се завързвало към частта от кораба, където моряците обикновено ходели за нуждата. След употреба пакулената кърпа се хвърляла обратно в океана, за да може вълните да я почистят. Най-често тоалетната се поставяла на носа на кораба, близо до основата на бушприта, за да изплакват вълните всички отпадъци. Обикновено имало 1 или 2 дървени седалки с метална тръба за изплакване на отпадъците. Обаче използването на тази тоалетна било доста опасно и моряците поемали големи рискове, когато ходели по нужда. Високите вълни можели лесно да проникнат в решетката в основата на бушприта и да смъкнат човек зад борда. Някои морски вълци, опасявайки се за живота си, предпочитали да търсят удобно кътче в трюма. За да предотвратят антисанитарните условия на борда, екипажът имал специален човек да залавя тези нарушители.
10. В Древна Гърция жените използвали дърво за дамски превръзки.
© Troy / Warner Bros.
В древността възможностите за дамска хигиена били изключително ограничени, затова жените трябвало да разчитат на каквито материали имали под ръка. В Древна Гърция например използвали тънки парчета дърво, обвити в плат, вместо тампони.
© Asterix & Obelix: Mission Cleopatra / CP Medien AG,
В Древен Египет, Римската империя и Индонезия хората използвали природни материали като вълна, трева и папирус за правене на тампони. В Древна Япония тампоните се изработвали от хартия и се закрепвали със специално свързващо вещество, наречено кама, което изисквало смяна до 12 пъти дневно.
