Във всяко семейство тези отношения са крайно индивидуални, но съществуват няколко родителски подхода, които се повтарят тенденциозно в комуникацията на много от нас с децата ни. Те не са никак полезни за възпитанието и за изграждането на отношенията ни с нашите наследници, така че трябва да ги имаме предвид.
Пренебрежение
Да, всички сме безкрайно заети, уморени и напрегнати. Често ни остава време единствено да вземем от магазина нещо за хапване и да изперем дрехите на малкия човек вкъщи. Ако обаче има нужда да му бъдат отделени време и внимание, ние считаме за приемливо да го отклоним, защото имаме по-важни дела – например да изчистим хладилника или да не пропуснем любимия си сериал. Децата на много заети родители израстват затворени и с чувство за малоценност. А родителите им не пропускат това, защото са убедени, че е напълно достатъчно да им осигурят добър начин на живот в материално отношение и добро образование.
Сравнения
Не е добре да сравняваме един човек с друг, особено когато при крехката детска психика, това създава чувство за малоценност. Дори някои съученици да имат по-добри оценки, да четат от 4-годишни или да са на пръв поглед малки бъдещи гении, не това е правилният начин да покажете на вашето дете, че ви се иска да полага повече усилия в ученето. Ако имате нужда да използвате сравнения, давайте примери с непознати и вече пораснали хора: например „Този човек е бил от бедно семейство, което не е имало достатъчно пари да го изпрати на училище, но е бил упорит и трудолюбив и днес има компания за шоколад!“ Или с други думи, давайте светлите примери, но не казвайте никога на детето си: „Някой друг е по-добър от теб!“ С това не само, че изобщо няма да го стимулирате, но има голяма вероятност да го потиснете за цял живот.
Заплахи
Използваме ги волно и неволно за всякакви поводи още от първия момент, в който си усетим, че малкото човече разбира какво му говорим. „Ако не тръгнеш веднага с мен, те оставям сам!“ и т.н. Истина е, че понякога децата не ни остават друг избор, освен да сме такива, но това далеч не е полезно. Обяснете му категорично, но спокойно какви са последствията от неговите действия, вместо да прибягвате до заплахи. Например: „Ако не тръгнем сега от детската площадка, татко ще бъде разочарован, че ни няма вкъщи, освен това няма да ни остане време да си играем всички заедно. Моля те, нека вървим!“ По този начин вие запазвате достойнството на детето си и то започва да разбира, че носи отговорност, а не че е под постоянна заплаха.
