Понякога се случва да искаме връзка, но подсъзнателно да се дърпаме от нея.
Влюбвате се в някого, може да си прекарвате супер заедно, да издържите дори години, но изведнъж нещо се случва и осъзнавате, че не сте готови за следваща стъпка. При вас се появяват въпросите: Това ли е Единственият? Дали не правя грешка с този партньор? Дали не ме очаква нещо по-добро?
Задайте си въпроса: „Той достатъчен ли е за мен?“. Безмислостната истина е, че ние сами не сме си достатъчни. И, за съжаление, осъзнаваме това едва, когато останем сами и усетим, че нещо ни липсва.
Имаме нужда да се свързваме с други неща и идеи, да бъдем сред други хора. Романтичните връзки обаче не са за всеки. Поне в най-тривиалния смисъл на думата. Какъв е смисълът за тях тогава да поддържат дълго време една връзка, ако са готови да я прератят, ако се появи нещо по-добро?
Има мъже, които адски много хлътват, но не са готови да се обвържат. И нищо не може да промени мнението и нагласата им. Просто има такива хора.
Не си струва да се опитвате да промените такъв мъж – той разбира, че сте стойностна жена, която трябва да се уважава. Просто неговите разбиранния за обвързване са съвсем различни. Често такива мъже няма как да бъдат променяни – те просто не се вписват в общоприетите рамки.
Може да му дадете време и той да промени мнението си по собствено желание. Може би ще дойде момент, в който ще поиска да се отдаде на връзката и може би отдръпването ще ви даде точно това, което искате. Може да опитате, защото нищо не губите.
Но едно нещо е много важно – бъдете уверени в себе си. Има си причина защо най-добрата тактика в преговорите е да се отдалечите от масата. Така ще му дадете възможност да усети липсата ви, да преосмисли важността на отношенията ви. Ако ли не – явно и вие няма какво да губите.
