Хората сме устроени така, че вечно търсим съвършенството. Истината е, че то не съществува. Дори и в природата – цветята са така красиви, но толкова за кратко свежи. Нереалното очакване на перфектния човек и партньор води до разочарования.
Много важно е да не забравяме, че целта на живота не е да достигнем до една определена точка, а пътя към нея. Трябва да опитваме, дори и да сгрешим, само така можем да получим ценни уроци за света, за хората и за себе си.
С времето повечето хора осъзнават, че успехът се измерва не толкова с това какво сме постигнали, а с това какво сме преодолели. Най-вече тежестта на собствени ни грешки.
Не бива да живеете в страх да не направите грешки, защото ще се заковете на едно място, няма да се развивате и ще се лишите от тръпката да правите нови неща. Трябва да опитате от всичко, което животът може да ви поднесе.
Грешките всъщност са ценни уроци, които ни помагат да станем по-добри и ценни като личности. Има грешки, през които всеки трябва да мине, за да бъде пълноценен и успешен в живота.
Да проявиш доверие към неправилните хора
Често, когато започваме отношения с даден човек, сме склонни да преценяваме и да съдим, без да сме напълно наясно с него и причините за неговото поведение. Трябва да подхождаме към хората оптимистично и с отворено съзнание. Ако прекалите обаче и се доверявате сляпо на всички, рано или късно ще бъдете подведени. Но това трябва да се случи на всеки. Хората сме сложни създания, без да имаме опит с тях, няма как напълно да ги познаваме. Много важен е именно горчивият опит. Едва след известен брой разочарования ще можете да разберете наистина на кого и за какво можете да се доверите. Също ще знаете много повече за човешкото поведение и кои хора наистина си струват.
Да се окажеш без пари
На всеки се случва да вземе поне по едно лошо решение, свързано с финансите. Как да действаме в тази сфера е много относително, но само човек, който не е успял да се вдигне и от нищото да започне отначало, не знае какви усилия изисква това. Определено грешка, която дава ценни уроци.
Да вземеш грешно решение в кариерата си
Ако се замислите, много от най-вдъхновяващите истории за успешни хора, започват от един голям крах. Например тръгват да се развиват в една сфера, но осъзнават, че не им е по сърце и всъщност искат нещо друго в живота. Дори да са вложили много средства, време и усилия в това, което правят. Има неща обаче, които осъзнаваме, че не са за нас само ако сме ги пробвали. Когато се усетим безнадежни в сферата, която сме избрали, можем да разберем, че това наистина не е за нас. Тогава може да дойде и момента на осъзнаването какво всъщност искаме. Или ще пробваме още много неща, докато намерим своето място. И така идва и смелостта да отстояваме мястото си, както и решителността да отказваме неща, които не са за нас. Много е неприятно да осъзнаеш, че се развиваш в грешна посока и си загубил времето си, но това може да е основата, върху която да стъпиш в намирането на точното си място.
Да взимаш егоистични решения
Младите хора са склонни да са егоистични. Емпатията се развива с годините и трупането на житейски опит. Няма как да не взимаме егоистични решения. Може да сте прецакали партньор в работата, да сте избрали парите пред семейството, да сте изоставили човек, който ви вярва. Трябва да обърнете внимание на въздействието от тези егоистични решения. В един момент те ще ви пречупят и ще променят начина, по който виждате другите хора. В крайна сметка има моменти, в които трябва да отстъпим за сметка на някой друг и такива, в които трябва да отсояваме своето. Тук средно положение няма.
Да предпочетеш лесното
Доста е изкусително да се избере лесния начин. Особено когато нещата изглеждат много простички. Трябва да се опариш, за да разбереш, че това не винаги е най-правилният начин. Просто все някога ще ви се върне тъпкано. Сигурно ще има избори, за които ще съжалявате. От лесното качеството страда, изживяването ще е лошо, а вие няма да получите ценния опит, от който имате нужда. Не правете нещата наполовина. Ако обичате някого, обичайте го истински и изцяло. Ако работите, давайте всичко от себе си. Иначе просто няма смисъл и няма да сте истински удовлетворени.
Да работиш твърде много
Условията, в които живеем, изискват от нас понякога да си скъсваме задниците от труд. Дали ще е за пари, за това да развием кариерата си или нещо друго. Във фейсбук наскоро прочетох нещо такова: „Започваме работа, за да може да си позволим живота, за който мечтаем, но от толкова работа не можем да го изживеем.“
Почивката обаче е много важна. На 20 години може да издържим на максимално темпо, но малко по малко младостта отлита и в един момент може да се окаже, че освен работата, нямате нищо друго. На 30 пък идва сковаващото усещане, че остаряваме и не сме видели и преживели много неща. Светът е голям, пълен с интересни хора и моменти. Все още не сте се запознали с германец, италианец, австриец, все още не сте опитали черен сладолед в Хърватия, не сте се къпали в Атлантическия океан, не сте плавали с лодка, не сте скочили с бънджи. Все още не сте обичали истински. В един момент идва осъзнаването, че животът е твърде кратък, за да го пропилявате в твърде много работа. Работата е важна и необходима, но тя не може да ни даде всичко. В един момент може да изгубите смисъла й, ако прекалено много й се посветите, и да се появи „burn out”. Тогава идва и безценният – животът не е само и единствено работа.
